„Подготвям картинга на Любо. Надявам се в по-близко бъдеще да можем да караме отново.” С тези думи ни отговаря по телефона Димитър Гърков, когото откриваме в родния Пловдив по време на пандемията. Типично в негов стил. Не се спира да работи и винаги е готов да се състезава и да бъде в битката. Е от доста години вече не в ролята на пилот, а в тази на механик и ментор. Неговият път е дълъг и интересен. Митко на практика е продължил историята, започната от баща му, а в наши дни нея продължават неговият син Любомир и дъщеря му Виктория.
През 1977 г. именно бащата на Димитър – Любомир Гърков, който е бивш автомобилен състезател, завежда сина си на картинг на пистата Лаута в Пловдив. Това поставя началото на една страст, която не угасва и до днес. Още на следващата година – 1978 г., Митко започва да се състезава професионално.
Кара за екипа на СБА Пловдив в клас 50 куб.см със скорости и с двигател Балкан. За това му помага Иван Георгиев, който по това време отговаря за картинг спорта в града под Тепетата. Димитър започва да се състезава директно в националния шампионат. Още в първата година има добри постижения, като постига победи и подиуми. В следващите години се състезава с двигател Балкан, а от 1982 г. е с мотор Симсон с 4 скорости, който е закупен от Димитър Василев, който по това време е треньор на националния отбор по картинг.
Рамката, с която се състезава, обаче е стара и Гърков постоянно има технически проблеми. Затова и често отпада. Но когато завършва, обикновено е първи. През 1983 г. вече Димитър разполага с шуменска рамка със същия двигател и е шампион на България в Клас П (еквивалент на сегашното Мини) със само 1 загубен манш. За годината той е в топ 10 на най-добрите автомобилни пилоти на България. Това е и последния за него сезон в този клас заради възрастта.
От 1984 г. пловдивчанинът преминава в по-голямата категория Ю. Там се състезава със същото шаси, но с нов двигател Балкан 75 куб., преработен за 90 куб.см, колкото позволяват правилата. През следващите години Гърков на 2 пъти завършва втори и веднъж е 3-и, но не успява да спечели титлата.
„След това ме взеха в казармата и всичко приключи. Имах възможност да премина в националния отбор в класа до 125 куб.см., спомня си Митко. – Но в крайна сметка останах далеч от моторните спортове, ожених се, започнах работа, бизнес. Занимавал съм се с какво ли ле. Имах нагласа да карам с коли, като това остана като несбъдната мечта.”
Все пак той е реализира в някаква степен през 2017 г. На рали Сливен Виктория беше с контузен крак и Митко от навигаторското място седна зад волана. Темпото на екипажа беше близо до това на лидери в Хюндай Рейсинг Трофи, като двамата записаха и най-добро време в градския етап, преди по-късно да катастрофират.
Димитър Гърков зад волана на Хюндай i20 в рали Сливен през 2017 г.
Вики, родена през 1996 г., заедно с по-малкия си брат Любо (роден 2002 г.) последват баща си в картинга. Това обаче не става бързо. Митко доста години стои умишлено далеч от картинга, за да не се запали отново и да започне пак да кара. Но един ден през 2011 г. все пак той заедно с децата и съпругата си отиват на Лаута да погледат и да покарат. Любо обаче се оказва много нисък и не го пускат да кара. На следващото ходене на семейството вече е допуснат, а се оказва, че в този ден има ренталско състезание. Виктория се пусна да кара, за да запълни нужната бройка. За изненада на всички тя завършва втора след Георги Ванков. В следващите години Любо и Вики започват редовно да карат на Лаута, като последната става шампионка през 2013 г. в класа при момчетата над 14 години.
„В края на сезона проявихме интерес към професионален картинг и за двамата, спомня си Митко. – Но заради цените прецених, че няма да имаме финансова възможност. Но последва внимателно проучване на нещата и среща с Краси Куцаров. Той хареса как кара Любо. Обясни ни, че за начинаещи не е толкова скъпо. Предложи ни картинг на прилична цена. Янек Янев беше механик и учител на Любо. Синът му Денис му беше треньор. Вики трябваше да кара с много тежести в Ротакс Макс и затова не я пуснаха.”
Любо и Виктория Гъркови
Любо започва да кара с шаси Тони Карт и двигател Вортекс в клас Мини през 2013 г., като първоначално няма успехи. Втората година вече е с шаси Топкарт и двигател Парила, но той е доста по-тежък от минимума за класа – с цели 15 кг. А за клас Мини това е убийствено много. Затова по средата на сезона той преминава в Роткас Джуниър. И още в първото си състезание в Хасково 2014 г. се качва на подиума.
През 2015 г. Гърков отново е в Ротакс Джуниър, а през 2016 г. премина в Ротакс Макс. През същата година е 3-и в Румъния, като взема и Купата на страната в класа и Купата на федерацията. През 2017 г. става втори в националния шампионат на северната ни съседка в Ротакс Сениор, като е безапелационен шампион у нас в същата категория. От 2018 г. кара в KZ, като още в първтаа си година стана шампион в Националните картинг серии. През тази преди да дойде извънредното положение Любо направи първи тест с автомобил. Той подкара резервната кола на Иван Влъчков от клас Туринг.
Самият Димитър е бил доста агресивен пилот, като е имал много инциденти, контузии и дори счупвания. А в същото време Любо и Вики не са така агресивни. В тази връзка обаче Митко напомня, че не трябва да се забравя това, че по негово време бройката на пилотите в отделните класове и стигала 60. И за пробиеш напред в трябвало да си доста твърд в пилотирането.
Гърков е роден на 13 януари 1969 г. Или само 10 дни след Михаел Шумахер. Въпреки това обаче той не е бил любимият му състезател. Митко го е уважавал като пилот, но не го е харесвал заради опасното му каране. По това време той е бил фен на Деймън Хил, след това на Хуан Пабло Монтоя и Фернандо Алонсо. Сега симпатизира на младия пилот на Ферари Шарл Льоклер. Освен Формула 1, Гърков обича да гледа германския шампионат за туристически автомобили ДТМ, Световния рали шампионат, където е фен на Себастиен Льоб. Харесва и раликроса, като там е привърженик на Петер Солберг.
