Близо 50 пилоти от България и Гърция взеха участие на Балканската Купа на изцяло новата писта – Circuit 27, край Солун. Състезателите бяха от 5 класа – Micromax, Minimax, Rotax Junior, Rotax Senior и KZ и предложиха интересни битки и опасни моменти.
Организатор на надпреварата беше клуб Хидролифт в качеството си на официален представител на BRP Rotax GmbH – Austria и Rotax Max Challenge за България. Състезанието беше и подготвително за предстоящите Световни финали на Rotax в Бахрейн.
Първите места в отделните класове спечелиха Фотис Сотиропулос, Димитър Колев, Габриел Александров, Димитър Станков и Пламен Първанов.
Ето какво споделиха пилоти, родители и механици след състезанието:
Илиян Янков, единствен български пилот в клас KZ, спечелил полпозишъна:
„Дойдох за състезанието в събота, спечелих квалификацията с почти 4 десети и показах много по голяма скорост от останалите. В неделя на полуфинала на първата позиция имаше пясък и след старта останах последен. Успях да се преборя за втората позиция. На финала стартирах от по-добрата позиция и взех старта на първия. Но по-късно в състезанието ми прегря двигателят и се оттеглих. Като цяло не съм доволен от това състезание.“
Илиян Янков
Димитър Колев, първи в Rоtax Senior:
„Страхотно завършване на сезона за мен. Пистата е много интересна и предизвикателна както за пилоти, така и за механици. За първи път карам на такава писта, която има толкова много изкачвания и спускания. Направихме страхотна битка с Преслав Луканов, с честа размяна на позиции. Поздравявам го за спортсменското каране и победата ни над участници в Европейския шампионат. Благодаря на организаторите за предизвикателството и на моя екип за подкрепата.“
Евгени Луканов, баща на Преслав Луканов, втори в Rotax Senior:
„След сезон, пълен с обрати, дължащи се на технически проблеми в три от 6 състезания, това беше последна възможност за добро представяне на Преслав. Уикендът започна с предизвикателство при настройките на картинга. Пистата е нова и настилката натрупва по-трудно грип, а и температурата на асфалта се променяше драстично през целия ден. В петък и събота на тренировките Преслав изоставаше на 5-6 десети от първите трима – Кротов, Колев и Воденичаров. В събота неочаквано се скъса шасито и се наложи Виктор и Кирил да го заваряват вечерта. Предполагам, че основно на това се дължеше и незадоволителното представяне на квалификацията, на която Преслав остана едва 5-и.
Първите трима в Senior
В неделя Преслав успя да се събере, картингът вече беше с необходимите настройки и всичко зависеше от него. Още на загряващата тренировка Преслав успя да стопи разлика с Кротов на 2 десети. На полуфинала той завърши трети, след Колев на 5 десети, като дори постигна рекордна обиколка за серията. На финала, след като се пребори с Кротов на старта, Преслав поведе колоната и заедно с Колев направиха една от най-интересните битки за сезона, като до края няколко пъти си размениха позициите. В крайна сметка Колев успя да се задържи на върха в последната обиколка и спечели. Преслав доказа, че има потенциал и при подходящите настройки на техника може да се бори за призовите позиции в шампионата. Организаторите в лицето на Валентин Йосифов успяха за пореден път да създадат страхотна атмосфера. Имаше дори лотария, на която се разигра двигател Ротакс.“
Хари Александров, баща и механик на Габриел Александров, първи в Rotax Junior:
Постоянно имаше промени в налягания на гуми в настройки на шасито. Много различни условия предлагаше пистата сутрин, на обяд и вечер – коренни промени. Но успяхме да се адаптираме, да стигнем до добро ниво. Дадохме първо време в квалификацията и направихме много добри карания, като в финала, така и в префинала. Във финала Габи натрупа аванс пред втория от пет секунди и убедително стана първи. Пистата и организацията на състезанието бяха много добри и се надяваме да имаме и други участия занапред.“
Александров, Бахчеванов и Балабанов
Владимир Бахчеванов, баща на Милен Бахчеванов, 2-и в Junior:
„Балканската купа беше състезание с двойно предизвикателство за нас. От една страна изцяло нова писта с конфигурация и елементи, които нямат нищо общо с нашите стари и „скучни“ писти, а от друга преминаването в по горния клас Junior. След злощастното завършване на сезона в Minimax, получихме покана от гръцкия отбор Рейсинг Лайн да направим няколко теста с тяхно шаси и съответно да представляваме отбора им на предстоящото състезание. Това беше голямо признание за нас и на момента приехме. Трудихме се много и резултатите го показват, но честно казано не сме очаквали такъв успех предвид факта, че това е дебютно състезание, а нашите конкуренти имат поне по един сезон зад гърба си. Да сме сред най-бързите пилоти на България е като сбъднат сън.
Спечелихме няколко свободни тренировки, имаме и рекордно време на пистата 57.956 сек (в следващата обиколка получихме технически проблем, но допреди него се е движил с 0.3 десети по бързо) и съответно шанс за първото място. Не ни достигна малка доза късмет и дребни доуточнения в настройките на финала, но това е моторспорта. Изключително съм доволен от представянето на Милен и бързата му адаптация в Junior (за което имах доста резерви). Радвам се, че вече сме в клас с много по-конкурентна среда, много важен фактор за израстването на пилотите. Времената бяха много близки, но Габи и Милен бяха константно най-бързи. В крайна сметка страхотно състезание, добре организирано. Искам да благодаря на всички които ни подкрепят, също и на Alexsandros Dimos от Racing line за целия съпорт, който ни оказа, за да стигнем до подиума. За нас следва кратка почивка, анализи и стартираме подготовка за следващия сезон.“
Ели Балабанова, майка на Калоян Балабанов, трети в клас Junior:
Коко не успя да се адаптира да кара почти без грип и правеше грешки в траекторията, корено различно от неговия стил на каране. Ние също не можахме да оправим настройките както трябва. Стана трети и това вероятно е късмет, но в състезанието не винаги най-бързият печели. Трябва и опит, освен бързина. Пистата се надявам някога да натрупа грип, защото е много интересна и различна. Догодина вероятно ще е част от календара на националния шампионат и ще тренираме и ние повече, за да си оправим дефектите. Организацията беше много добра. Имаше игри и подаръци. Всички се забавляваха.“
Дилян Станков и Димитър Станков
Дилян Станков, баща и механик на Димитър Станков, първи в клас Minimax:
„Много добре се представи Митко. Много съм доволен. Като ходим на нови писти, той много бързо ги хваща. Така беше и сега на новото трасе край Солун. Нямаше грип и това беше различното спрямо другите. Догодина ще караме навън и в България доколкото можем. Може в Румъния и Италия да пробваме да се състезаваме.“
Стоян Рангелов, баща на Никола Рангелов, втори в Minimax:
Идеята ни за участие в това състезание беше с тренировъчна цел. Започнахме от събота – като дори изпуснахме първата тренировка. Въпреки краткото време за подготовка – бързата адаптация на механика и пилота дадоха своя резултат. Конкуренцията беше сериозна, но успяхме да запишем второ време в квалификацията. Дори мисля, че ако бяхме дошли от четвъртък или петък – със сигурност щяхме да сме с по-добри времена. В полуфинала имахме своите атаки към лидерската позиция, но бяха без успех.
Във финала до 4-тата обиколка имахме отново своите шансове да атакуваме лидера, но след това нямахме нужната скорост. Никола държа темпо, с което си осигури голяма преднина пред 3-ия и 4-ия и беше в самотно състезание до края на надпреварата, въпреки че искахме да участва в единоборства, знаейки какво ни чака в Бахрейн. Все пак сме изключително доволни от крайния резултат и очакваме Световните финали в Бахрейн. Благодарим на всички, които са с нас и ни подкрепят!“
Пламен Първанов
Пламен Първанов, баща и механик на Пламен Първанов, първи в Micromax:
„За съжаление нямаше конкуренция, бяхме много над другите пилоти. Имаме едно ново момиче в нашия клуб – нормално беше да е последна. За мен състезанието мина без напрежение, без интрига. Бях сигурен, че ще победим, стига техниката да издържи. Съжаляваме, че го нямаше Антов и Маджаров. Пистата е много странна, много се пързаляше, най-трудното беше да хванем налягането на гумите. Беше мръсна, тъй като течаха работни дейности. Постоянно вървяха ренталски картинги, което за мен поне бе недопустимо. Те отмиваха натрупания грип и на другия ден започвахме отначало.“