Пистата Пауталия в Кюстендил прие последния кръг от националния шампионат по картинг на БФК-НКС, който се състоя през изминалия уикенд.
При променлива облачност и по-топло време в неделя спрямо предните дни близо 50 пилоти от България и Гърция в 5 различни класа се бориха за победите и призовите места.
Победители в отделните класове No Gear Open, Rotax Senior, Rotax Junior, Minimax и Micromax станаха Габи Пецов, Димитър Колев, Борис Михайлов, Димитър Станков и Пламен Първанов.
Ето какво споделиха пилоти, родители и механици след състезанието:
Габи Пецов, първи в клас No Gear Open:
„Състезанието протече по мой сценарий. За жалост системата ми отказа и това малко ме затрудни с настройките. Все пак успях да се справя благодарение на дългогодишния си опит. Времето беше променливо. В първия хийт не си давах много зор, във втория направих някои подобрения с налягането на гумите и карбурацията и нещата се получиха още по-добре. Не съм използвал нови гуми, за разлика от конкуренцията. В събота целта ми беше да напипам накъде вървят нещата. Трябваше да съхраня гумите.
В неделя поведох от старта в полуфинала, но малък дефект в двигателя наложи да върна газта и завърших втори. На финала потеглих първи, в първите обиколки натрупах повече аванс и след това просто поддържах темпото. В последните обиколки намалих значително темпото, за да съм сигурен, че всичко ще е наред. Имах голямо желание да постигна победа тази година и това се случи.“
Десислава Тодорова, майка на Йосиф Тошков, втори в No Gear Open:
„Доволна съм от представянето на Йосиф, въпреки че имаше проблеми по машината. По време на тренировките даваше първи времена, на квалификацията и двата хийта също беше първи. В първия финал завърши отново първи, но на втория финал машината го предаде и завърши трети. Така в крайното класиране е втори. Но въпреки това аз и неговият дядо сме доволни от представянето на Йосиф.“
Юлиян Серафимов-младши, механик на Борис Михайлов, първи в Rotax Junior, и на Живко Бостанджиев, втори в Rotax Senior:
„Имахме много проблеми през уикенда с Борис, за които много хора не знаеха. В неделя карахме и двата финала с цепнато шаси. Седалката се беше скъсала и опираше. Трябваше да я лепим между маншовете. Поддържахме някакво темпо, не бяхме най-бързите, въпреки че направихме рекорд за Junior на пистата на квалификацията ( 44.410 сек), докато шасито още беше читаво. Представянето му беше много добро, защото извадихме най-доброто и задържахме първата позиция от край до край когато нямахме ден. Бяхме първи във всяка състезателна сесия.“
„Живко завърши втори, трети бе на квалификацията. Много съм доволен от него, защото той е един от пилотите, които имат най-малко опит на трасето. В същото време постига едни от най-добрите резултати. Нямаше смисъл да се състезаваме с Митко Колев във финала, защото най-много да се бяхме ударили. Поддържахме много добро темпо, рамо до рамо с лидера, но още преди състезанието бяхме решили, че няма смисъл да се борим с него, защото дори да го бяхме изпреварили, нямаше да можем да сме първи за състезанието. Можеше драстично да се забавим, докато се борим с него или да се стигне до контакт.“
Ели Балабанова, майка на Калоян Балабанов, втори в Junior за кръга и втори за сезона:
„Състезанието мина добре за Коко. Взеха се мерки за евентуални манипулации и смятам, че това даде резултат. Този път нямаше инциденти. На финала в неделя Калоян завърши трети зад Габи, който беше наказан с 3 сек, и така се премести втори. Това е и крайното класиране за финала на шампионата. Доволна съм от представянето му тази година. Той е на 12 години и влизайки в Джуниър, нямахме амбиции за титли. Годината беше тренировъчна.
Калоян показа скорост, хъс и смелост в състезанията, и беше достоен съперник. Но най-важното е, че беше честен и всичко беше по правилата за нас. Догодина категорично ще гони титлата, защото има потенциал за това. Надявам се , че ще бъдат взети мерки опитите за манипулиране да бъдат сведени до нула. Няма значение в кои класове се случва това, не трябва да става системно, защото засяга всички участници.“
Хари Александров, баща на Габриел Александров, трети в Junior:
„Габи бе на ниво, много толерантно и честно кара спрямо другите борещи се за титлата. Съответно бе поздравен от съперниците си за феърплея, чистите атаки, изпреварвания и защити, без никакви задкулисни игри ,манипулации и технически предимства. Той завърши сезона с чисто каране и с нашите и най-вече негови усилия.“
Стоян Рангелов, баща на Никола Рангелов, 4-и в клас Minimax и шампион за годината:
„Уикендът протече доста динамично. Отидохме с конкретни цели и сме щастливи и горди от крайния резултат. На квалификацията само трима пилоти успяха да свалят под 48 секунди, като Никола беше един от тях. Основният ни конкурент – Милен, беше с над 3 десети по-бавно време от нашето и това донякъде ни успокои. В първия хийт на старта стана хаос, защото водача на колоната – Митко Бомбата, не успя да стартира, което освободи трасето за Лъчезар, който поведе и Никола го подгони. Противно на нашето очакване, Лъчо нямаше скорост, но караше изключително дефанзивно. Това позволи на Милен, който беше 3-и да предприеме твърда атака с избутване срещу Никола, след която Никола загуби 3 позиции. Докато успее да запали картинга и да продължи, беше назад с няколко секунди, които успя да навакса и да изпревари 4-ия пред него, но за битка с другите нямаше време.
В полуфинала трябваше да стартираме 4-и, но един от гърците се обърка на старта и зае позицията на Никола. Така Никола бе 6-и и на старта и след него изостана 7-и. Тук беше момента, когато трябваше да покаже характер и твърдо каране. Пребори се с четирима от конкурентите и зае 3-а позиция, като имаше още няколко секунди до Милен, който беше 2-и. Никола беше с около 2 десети на обиколка по-бърз и скъсяваше разликата между двамата, но обиколките не стигнаха. Шампионската титла щеше да се реши в последното каране. По-късно разбрахме, че Милен е дисквалифициран и съответно това промени изцяло ситуацията. Инструкцията от бокса към Никола беше просто да докара картинга до карирания флаг по най-сигурния начин. Резултатът е титла за нас за 2025 г. Изключително много благодарим на Тошо Аначков и Валери Митков за подкрепата и усилията, които положиха през сезона. Поздравления и за Виктор Антов, който също осигури шампионска титла в долния клас.“
Владимир Бахчеванов, баща на Милен Бахчеванов, 7-и в Minimax и втори в шампионата за 2025 г.:
„Най-трудният уикенд за нас откакто сме в картинг спорта. Технически всичко беше наред, на мокрото трасе в петък Милен буквално отвя конкуренция, накрая на деня сам взе решение да излезе със сухи гуми на изсъхващата писта (за което всички му се смееха) и доминираше с разлика от почти 2 секунди. В събота стартирахме добре с другото шаси и ревизиран мотор, каран само 2 дни. Постепенно обаче показателите му започнаха да падат и на квалификацията записахме 4-о време, което никак не ни притесни, защото знаем, че Милен е силен в същинската надпревара. Както и очаквахме той не даде никакъв шанс на конкурента си за титлата и го победи във всички състезателни маншове.
Тогава дойде и голямото разочарование от новината, че наскоро ревизираният ни двигател не отговаря на техническите изисквания по регламент. Въпреки това Милен отново показа, че е истински мъж и реши да кара на финала, като от последна позиция стигна до третото място. Истински съжалявам Никола и неговите ментори, който го накараха да се крие като шушумига най-отзад на колоната на финала. Благодаря на всички деца, родители и механици, които още на кантара а след това и един по един дойдоха в шатрата ни и поздравиха Милен за сърцатото каране и му заявиха, че той е истинския шампион. Това за нас има много по-голяма стойност от пластмасовата купа. Все още не знаем дали и как ще продължим с картинга след всичко, което ни се случи този сезон. При всички положения негативните емоции са много над положителните.“
Пламен Първанов, баща и механик на Пламен Първанов, победител в Micromax:
„Аз съм доволен от резултат, който постигнахме, Станахме първи, като имахме нашите трудности. Детето се пребори, Антон беше доста бърз, на квалификацията не успяхме да вземам полпозишъна. После в първия хийт част от картинга се откъсна – падна предпазителя на веригата, и бяхме дисквалифицирани. Във втория хийт на старта се сбутахме с Маджаров, излетяхме в тревата и изостанахме много назад.
В първия финал стартирахме 5-и, но Пламен се пребори и стана първи. Във втория финал беше някак по-лесно, въпреки че загубихме първата позиция на старта. Антов и Мажджаров се бореха зад на и не можеха да ни догонят. Максим имаше проблем с мотора. Имахме и късмет и се представихме добре. Много ни удовлетворява 3-ото място, ние караме за първа година и това ни удовлетворява напълно. Още не можем да достигнем бързината на Антов. Поздравяваме Антов за шампионската титла. Най-много ме радва, че в този кръг нямаше нито един по-сериозен инцидент в който и да е клас.“
Виктор Антов, втори в клас Micromax и шампион за сезона:
„Много съм доволен от изминалия шести кръг от републиканския шампионат, който се проведе в Кюстендил, защото сбъднах моята мечта, да стана шампион. В петък тренировъчните условия бяха много сурови , тъй като беше много мокро, валеше и беше много студено. Не натисках много и направих само три излизания на трасето, защото прогнозата за уикенда беше “сухо състезание”. В събота нещата се оправиха, времето беше с 5 градуса по-топло, влязох в ритъм на свободните тренировки и спечелих квалификацията с половин секунда пред втория в класирането.
На първият хийт стартирах първи и завърших първи, нa хийт 2 две отново поведох колоната и я водих до края. В неделя на полуфинала стартирах първи и завърших втори, тъй като не исках да поемам излишни рискове. Изпревариха ме, но вече знаех, че на финала трябва да отпадна, за да не постигна целта си. На финала стартирах втори, но още на първия завой поех лидерството. Но знаейки, че ще стана шампион, реших да пусна всички пред мен на трети завой и да опитам да ги изпреваря. Станах втори, защото първият ми беше дръпнал с много. На следващата обиколка пуснах втория и реших да карам зад него до края. Завърших трети финала, а на стълбичката бях втори. Беше страхотен финал на една много оспорвана година. Благодаря на семейството ми, на треньора ми Тошо Аначков и механиците, които ме подкрепяха и помагаха през целия сезон!“