Кристиян Христов е един от младите и обещаващи пилоти в клас Ротакс Джуниър. След 4 кръга този сезон старозагорският пилот е лидер в шампионата, като направи много силни карания в Кюстендил и в Румъния. С тях той събра 317 точки. Христов е на 14 г. и учи в Търговската гимназия в града на липите. За развитието на кариерата си досега, сезона в класа си Роткас, и бъдещите си планове Кристиян разказа пред karting.bg
– Разкажи ни първо как започна с моторния спорт?
Моторният спорт за мен започна с карането на картинг Rеtal Kit преди 2 години. Това са бавни машини, като любителските картинги. Започнах да карам такива в Англия, като изкарах и една школа за управление на такива картинги. По време на обучението участвах в 2 състезания, като в едното постигнах най-добро време. Дадоха ми диплома за завършен курс. След което продължих да се развивам.
– Кой те въведе в професионалния картинг?
– Намерих Васил Арабаджиев (баща на пилота в KZ2 Искрин Арабаджиев), който направи връзката ми с професионалния картинг. Той ме въведе в първото ми състезание, което беше с картинг под наем. И тогава разбрах какво всъщност е професионалния картинг. На следващата година баща ми ми купи мои картинг и започнах да се състезавам професионално в клас Ротакс Джуниър. Сега съм във втория си сезон.
– Това, че не си минал през по-малките категории – Мини и Мини Бг пречи ли ти по някакъв начин. Липсват ли ти някои умения и опит?
– Не, защото се свиква. Трябва да се привикне към скоростта и натоварванията. Аз вече свикнах с тях и не усещам липсата на опит. Може би ми липсва опит за някои изпреварвания, но за самото каране не мисля.
– Спомена за баща ти, каква роля изигра той за твоята кариера?
– Баща ми Милен Минчев ми е най-големият спонсор. Дава много пари за мен, за да мога да се движа добре в шампионата. Той има частен бизнес в Лондон и дава всичко.
– Какъв стил на каране използваш? Как би го определил?
– Стилът ми не е „хлъзгав“, тоест не е с хлъзгане и пързаляне на картинга. Той е класически, както карат всички пилоти, и като цял бих казал по-агресивен с по-късно спиране, по-остро влизане в завоя и по-ранно ускорение.
– Имаш ли идол сред пилотите. Опитваш ли се да подражаваш на някой от известните състезатели в големите шампионати?
– Идол ми е Люис Хамилтън, като следя Формула 1 от 2 години. Много ми харесва като пилот, защото и той е много агресивен. Малко е нервен, но се справя. Има емоции, които преодолява, и се държи добре на пистата.
– Други какви световни шампионати следиш?
– Следя Мото GP (Световният шампионат по мотоциклетизъм на писта). Там състезанията са много интересни, тъй като има много изпреварвания във всяка обиколка. Във Ф1 може за цяло състезание дадени пилоти да не се изпреварят.
– Миналия уикенд беше в Унгария на Формула 1. За първи път ли беше на състезание и какви са ти впечатленията?
– За втори път бях на уикенд от Формула 1. Беше много добре. Феновете се събираха до една пътека, до която идваха пилотите и шефовете да раздават автографи. Това беше много забавно. Не успях да взема автограф от Хамилтън, защото бях два реда назад, а когато той се появи, всички се хвърлиха напред. Като усещане е много по-различно от пред телевизора. Друга е да усетиш на живо 900 коня. Гледайки пилотите в колите, най-силно впечатление ми направи Алонсо. Той е пилот, който не е емоционален и иска да развие Макларън-Хонда. А прогресът се вижда. Миналата година се движиха последни, а сега завърши 7-и.
– Как Би коментирал битката в шампионата в твоя клас Ротакс тази година?
– Конкуренцията е много голяма. Основните ми конкуренти са Христо Пенов и Николай Петров. Надявам се да успея да устискам преднината си. Ще направя всичко възможно да спечеля титлата.
Кристиян спечели 3 от 4-те състезания в първия кръг от сезона в Кюстендил
– Как виждаш развитието си като пилот оттук нататък?
Мисля на 16 години да заминавам да уча в състезателен колеж в Лондон. Ще се стремя да стигна до едноместен шампионат с Формули, но това зависи от парите, а ние нямаме чак толкова много финансови възможности.
– В тази връзка имаш ли спонсори и кои са те?
– Нямам и търся такива. Искам да благодаря много на баща ми Милен, на механика ми Станислав Каваримов и на Христо Христов, които вършат много специална работа за мен, за да мога да отида на състезание.
