Любомир Маринков е истинско явление в автомобилния спорт у нас, а и не само в него. На 52 години той се състезава успешно в клас Rotax Senior и е живото доказателство на максимата, че няма млади и стари, а можещи и неможещи. Няма друг пилот в историята у нас, който на тази възраст да се е състезавал професионално с картинг. Но с това далеч не се изчерпват активите му. Още в първия си сезон той завърши на 3-о място в националния шампионат в своя клас и на 2-о в Националните картинг серии. За това как той стигна до картинг спорта на тази напреднала възраст, Маринков разказа за karting.bg
– Разкажи ни първо повече за себе си?
Роден съм в гр. Белово на 17 март 1965 г. Там съм живял до 8 клас, след което дойдох в София. Така, че още от малък не живея там. Завършил съм двигатели с вътрешно горене в Техническия университет. Отдавна съм разбрал, че автомобилите ще ме съпътстват. От няколко години имам собствен автосервиз – „Любо автосервиз”.
– Как започна с картинга?
– Всичко започна на шега. В края на лятото на миналата година един мой приятел ми каза, че има два картинга, които е занемарил. Единият беше без двигател. Той не бе участвал в състезания професионално и нямаше какво да ги прави. Ходил бе да си кара на пистата в Кюстендил, но само любителски, без да кара в истински надпревари от шампионата. В един момент му казах, че искам да видя какви са тези картинги и какво представляват. Оказа се, че са два Birel Motorsport – старото шаси. Аз исках да ги взема и двата – за мен и за сина ми. След това купих още един картинг и сложих мотора от него в този без агрегат. Така станаха две работещи машини от клас Rotax Max Senior. Подарих единия на сина ми – Венцислав Маринков. Изненадах го много приятно. Преди това и двамата не се бяхме качвали на състезателни картинги. Няколко пъти в 3-и или 4-и клас бях карал един картинг с двигател от резачка Дружба двутактов с 2-3 конски сили мощност на улицата или в училище. Тогава се организираха и любителски състезания и имах намерение да участват в едно такова, но технически проблем ми попречи и не можах да стартирам.
– А как започна да се състезаваш?
– В началото ходихме със сина ми да ги караме няколко пъти – на Кюстендил, в Хасково и на Лаута. Аз не знаех нищо за тях и ги разучавахме. Започнах да уча за настройките и двигателите. Първото ми състезание бе на Кюстендил през април тази година, когато започна националния шампионат. Тогава участва и сина ми, но след това той замина за Франция. Аз съответно продължих да карам. Участвах във всички състезания от републиканския шампионат и от Националните картинг серии. Ходих и на 2 състезания в Плевен от местния шампионат „Мир и Дружба – Възраждането” и в състезанието в Гърция. Така от всички пилоти сигурно имам най-много състезания в България за годината – общо 10.
– Как успяваш в тази напреднала възраст да се справяш с професионалния картинг?
– Всички ме питат това и ми се чудят. Някои от тях, които имат бащи на моята възраст изобщо не могат да си представят как те изобщо биха се събрали в картинга. Да не говорим как ще го подкара или пък да участва в състезание. Но аз не се чувствам в напреднала възраст. Спортът ми дава младежки дух и сили, защото общувам с млади хора. Картингът много ме стимулира и ми доставя страхотно удоволствие. А и резултатите ми като за първа година са доста прилични. Oт септември карах и с ново шаси – Интрепит.
Любо с дъщеря си Александра след поредния подиум този сезон
– Ще продължаваш ли да караш и през следващия сезон?
– Да, такива са ми намеренията. Съжалявам за това, което се случи с федерацията и развилите се събития. Дано Националните картинг серии да получат лиценз. Аз заех неутрална позиция и участвах във всички състезания и в двата шампионата. Просто ми се караше. Интересите ми са само за доброто на спорта. Има вероятност догодина синът му да остане в България и също да се състезава отново. Ще е хубаво и той да се включи. И да имаме финансова помощ, защото към момента разходите ни идват в повече.
– Колко трудно е за теб да караш една такава сериозна машина от клас Rotax Max Senior?
– Свиква се. С всяко състезание придобивам все повече опит, ставам все по-уверен и по-бърз. Съжалявам, че последните кръгове на националния шампионат на се състояха, тъй като бях само на 14 точки зад втория (Мартин Вълчанов). Имах амбицията, желанието, а мисля и възможностите да завърша 2-и при добър късмет.
– Каква е разликата между старата ти и новата ти машина?
– Има разлика. Усещам я, а и по времената си личи. По-стабилна е и по-добре стои на пистата. Смяната определено си заслужаваше. Търсим начин да продадем и другата машина, с която кара синът ми и да вземем по-нова.
– Вие с Венцислав май ще влезете в историята като първите баща и син, които карат заедно?
– Да, мисля, че няма случай досега баща и син да се състезават заедно в един клас броня до броня. Доколкото знам и съм питал няма и друг човек на моите години (52), който да се е състезавал професионално на картинг в България. Учудвам се, че хора например на 35 г. не искат да се включат, защото си мислят, че е твърде късно. Затова се надявам моята история да стигне до повече хора, които да разберат, че една възраст от 30-40 години не е пречка да се състезаваш. Освен това на тези години човек е много по-зрял и много по-разумно пилотира машината си.
С Любомир Гърков и баща му Димитър
– В твоя клас шампион за националния шампионат и в сериите стана Любомир Гърков. Той завърши и 2-и в първенството на Румъния. Как оценяваш неговото представяне?
– Оценявам неговото представяне много високо. Още повече карането му в Румъния, където той трябваше да се бори срещу много по-сериозна конкуренция, отколкото у нас. Там направи много силен сезон. С него сме в много добри отношения, както и с баща му Димитър. Поддържаме контакти и често разговаряме. Опитваме да си помагаме взаимно. За мен в този спорт всичко опира да желанието. Ако има желание, ще намери време и пари. Много хора си мислят, че това недостъпен спорт, който изисква някаква страхотна подготовка от ранна възраст, а ние сме някакви свръхчовеци, занимаващи се само с картинг. Това далеч не е така.
– Как гледа жена ти на това твое начинание?
– Честно казано се забавлява. Още повече когато сме заедно със сина ми на пистата. Той също е женен от миналата година, като съпругата му също идва да гледа и се забавлява. Имаме подкрепа от женската страна, за което аз много им благодаря. Надявам се покрай нас и други хора да дойдат на пистата да се състезават. Сигурен съм, че има много, които не знаят, че изобщо у нас се провеждат такива професионалния състезания и ходят само на надпревари с ренталки. Ако успея покрай себе си да вкарам поне един 1 нов пилот в този спорт, то ще съм доволен, че съм допринесъл за развитието на картинга у нас.
