За пета година в България през изминалия сезон се проведе т.н. Академия за млади пилоти по картинг. След една година прекъсване – 2015 г., благодарение на федерацията ни по картинг школата за млади таланти бе възстановена. Проведоха се 12 кръга или общо 24 състезания, в които 14 пилоти имаха шанса да покажат уменията си и да ги развият. От тях 12 завършиха сезона, а убедителен шампион стана Никола Цолов.
Доколко успешен бе изминалия сезон, как се представиха пилотите и какви трудности срещната организаторите, за всичко това за karting.bg в интервю разказа Росен Коларов, член на Управителния съвет на Българската федерация по картинг.
– Това беше 5-ия сезон от Академията по картинг за млади пилоти. Най-успешният ли беше той от всички досега?
– Да, определено това беше най-успешният сезон. Във всеки един спорт нещата тръгват от най-малките. Без това не може. Трябва да имаме свежа кръв отдолу, за да можем да пълним класовете нагоре. Малчуганите могат да се качат в картинга още от 6 годишни. Да започнат да карат, да се забавляват и да се състезават. Академията стартира през 2011 г. Това беше инициатива на федерацията, която беше подкрепена от Министерството на младежта и спорта. Тогава бяха отпуснати около 65 000 лв., с които бяха закупени 16 карта. Шампионатът винаги е бил под името Мини БГ. В първата година имаше голям интерес към академията, но една голяма част от състезаващите се тогава в нея бяха каращи вече пилоти. Така че новите деца, които влязоха в света на картинга, бяха около половината от всички. Тоест 7-8 деца. Следващите 3 сезона бяха с променлив успех. Средно имахме около 5 деца, което като цяло беше слабо. Имаше спад.
– С какво се различава провеждането на тазгодишния сезон спрямо предишните?
– Нещо, на което аз винаги съм бил противник, и което се случваше в първите издания, бе това, че децата и техните родители бяха оставени да се оправят сами. А тези хора влизат за първи път в картинга и не знаят какво ги очаква. Тук влиза логистиката на техниката, обслужване, инструменти, компресори, транспортиране на техниката и други неща. Имахме леки концептуални различия с моите колеги от федерацията, защото моята идея беше за провеждане на академия, каквато беше през тази година. Да можем ние да се грижим за всичко, да спестим много от лутанията на родителите. Старата практика беше да се дава цялата техника на родителите и състезателите, при което те получаваха най-различни съвети от различни хора. И те започваха да въртят болтовете и бурмите на картовете и да експериментират. А тези деца имат нужда само и единствено от каране. На този етап те нямат нужда от някакви специални настройки на машината. Колкото повече правиш промени по машината, толкова повече объркваш детето. те са малки и още не могат да се настроят добре към промените, а и може и да не ги усетят. Затова сега поставихме условия настройките да не се пипат. Това включва – ширина на предна и задна ос, сходимост, двигателите с една и съща настройка на карбуратора и едни и същи жигльор. Така децата извървяха своя път и показаха своето развитие. Почти всички деца израснаха. Няма дете, което да не стана много добро.
– Колко деца започнаха тази година шампионата и колко го завършиха?
– Тази година като цяло бяхме много добре. Аз съм много доволен, защото през есенно-зимния период на миналата година, когато се провеждаше обучението, минаха над 60 деца. От тези деца за финалния тест на пистата в Кюстендил дойдоха около 35. В крайна сметка ние избрахме 14, защото имахме 14 машини. Изборът беше труден. Имаше деца, които се класираха, но след това техните семейства и родители решиха да не продължат. Не говорим за финансовата страна на нещата. Тук и семейството трябва да вземе решение дали иска да промени в някаква степен начина на провеждане на съботно-неделните си почивки. Имахме 4-5 деца, които се бяха класирали, които се отказаха. И от тези 14 деца сезонът завършиха 12. Нямаше запълване на бройките след отказване на някои от децата след старта на сезона, тъй като понеже те с всяко следващо състезание израстват, това дете, което щеше да дойде на 3-ото състезание например щеше да е много назад и нямаше да може да навакса. Като цяло в края на сезона цялата колона бе в пакет и разликите бяха много малки. Не се случва както бе в началото на сезона, когато например шампионът Ники Цолов да затвори с обиколка най-бавните. И на самия Никола вече не му е толкова лесно.
– Какво е мнението ти за Цолов?
– Той е голям талант. Аз съм му го казвал. Той е роден победител и го харесвам. Обяснихме му това, че няма да му е толкова лесно. Но като голям талант малко или много има моменти, в които той много си е повярвал. А това му играе лоша шега. Защото в първите 3-4 състезания на него му беше много лесно да побеждава. Но това беше до момента, в който другите започнаха да го догонват. Затова ние му казвахме да изчисти своето каране, да се опита да бъде по-плавен, тъй като машината в Мини Бг не позволява така нареченото пързаляне. В началото той беше много нервен с ръцете. Но когато започнаха да го натискат, той дойде и започна да ни пита какво може да подобри, за да може да върви напред. Той също се подобри, но другите израснаха много.
– Как родителите приемат участието на децата си в Академията? Те дали са доволни от изминалия сезон?
– От това, което съм видял и сме говорили, всички са много щастливи. ОСвен децата на пистата, самите родители също успяха да изградят едни добри взаимоотношения помежду си. Те започнаха да пътуват заедно, да се виждат извън пистата, което е нещо много хубаво. Успяхме да сближим тези хора и те да си паснат по интереси, настроения и манталитет. Огромна част от родителите дойдоха да ни поздравят след края на сезона за добре организираната академия. При всички положения е имало и някакви търкания, но това е нормално.
– Какви проблеми имаше през сезона?
– Това е състезание. И първото място е само едно. И всеки един родител иска детето му да е по-напред. Когато обаче отидеш на пистата за първи път, ти не си толкова добър специалист, за да можеш да прецених наистина къде е мястото на детето. Имали сме коментари с родители защо техниката ни е такава. Има моменти на неразбиране на това как нещата се променят по време на състезателните уикенди. Това е едно понятие, което се нарича сцепление, което те също са го чували, но не могат да си го обяснят. Когато се натрупа гума по пистата сцеплението или т. н. грип се увеличава и скоростта в завоите също. И тогава си личат най-добрите пилоти, които успяват да се приспособят към новите условия и да пригоди карането си към това. А няма настройки по картинга. Единствената настройка е в главата на пилота. Той трябва да разбере, че може да минава по-бързо през завоите, да спира по-късно. Нашата задача е да им обясним това нещо. И да повярват, че е така. Защото понякога те ни чуват, но мислят, че ги заблуждаваме нещо и шикалкавим.
– На каква възраст бяха пилотите в Мини БГ тази година?
– Децата бяха от 6 до 9 годишна възраст. Имахме 2 деца, които през годината навършиха 10. Тоест малко разширихме сегмента и дадохме право на такива деца да пробват, които са на границата по отношение на възрастта. А разликата между тези на 6 и на 9 г. е драматична. На най-малките е много по-трудно. Това го знам и от опит, тъй като малкият ми син започна да кара от 7 годишен. Затова децата, които бяха по-големи, вървяха и по-напред. Тук не говорим само за чистата физика на децата, която също има голямо значение. Говорим за манталитета, умствената настройка, разбиранията. Пилотът, след като получи наставления, трябва да се опита да изпълни новото нещо, да се убеди, че то е по-добро и да почне да го прилага.
– Казахме вече за Никола Цолов, че се отличава от останалите. А кои други пилоти направиха впечатление през годината?
– Има деца, за които мога да кажа, че са с огромен потенциал. Юлиан Димитров, Никола Досев, Димитър Иванов. Митко направи голямо израстване, защото в началото той се движеше между 3-о и 6-о място. А в последните 2 състезания той е пряка конкуренция на Цолов. Досев е перфектния пример за спортист. За това как започваш да надграждаш, стигаш до едно ниво. Което означава – да речем излиза на пистата и прави 15 обиколки, които да с в 0.1-0.15 сек. И тогава, за да надградиш себе си като пилот, трябва нещата да се случват в главата ти. Първо там трябва да ги наредиш. Ана Монева също се разви уникално. Проблемът при нея е, че тя няма физическия потенциал на момчетата. Често се изморява много рано, а добрият контрол върху машината е свързан с не малко физически усилия. Затова на пилотите им казва любимата ми сентенция на Сена – мислиш си, че не можеш повече. Но излизаш на пистата, случва се нещо, виждаш този и онзи завой и изведнъж виждаш, че можеш да си по-добър.
– Какво да очакваме догодина от академията?
– Ще има нови неща и изненади. Планира ли сме да започнем от много рано работата за следващия сезон. Миналия го започнахме веднага след нова година – първата седмица на януари. Тази година планираме да стартираме два месеца по-рано, като до средата на октомври ще сме готови с програмата. Мислим да разширим академията. През миналата година имаше много желаещи, които бяха извън възрастовата граница – 9 г. Затова ще се опитаме да подпомогнем 1-2 деца в класа Мини и също в Ротакс Джуниър. Работим усилено да се опитаме да сменим техниката в Мини Бг с нова. Защото сегашната стана на 5 години. Вероятността е доста голяма – около 80%. Търсим и спонсор, който да ни помогне в това начинание, тъй като вече няколко години нямаме финансиране от Министерството. Самата техника е на отлично ниво, но самото изправяне на някои шасита през годините материалът при някои от тях е малко по-мек. И дори при съвсем леки удари той започва да се криви. Другото, което искаме, е да увеличим като цяло пилотите в Академията.
