16-годишният Симеон Симеонов е роден в Хасково. Ученик е в 10 клас на ПМГ „Акад. Боян Петканчин“ в областния град. От близо 8 години тренира карате. От 2010 г. започва да се занимава с картинг. А от 2015 г. е състезател по автомобилизъм в две дисциплини: писта и рали. Ралито според Симеон е една от най-тежките дисциплини, понеже се карат много километри, има и навигатор, който чете завоите.
През 2011 г. става трети в Източноевропейска Балканска зона. През 2012 г. е шампион на България в клас „Ротакс джуниър“. В същия клас става шампион и през 2013 г. Отново през същата година участва в световните финали на „Ротакс“ в САЩ. Пак през 2013 г. участва в Академия за млади пилоти (У 18). Следващата година Симеон вече е вицешампион в клас „Ротакс“ DD2.
През 2015 г. хасковлията участва в картинг състезания в два класа и става вицешампион в тях – DD2 и KZ2, като последният е най-големият клас в картинга и се води Кралски. Приключва годината и сезона на картинга като вицешампион в генералното класиране в Кралския клас KZ2. В средата на 2015 г. се включи и в програмата на Hyundai Racing Trophy. Завърши сезона 4-и, като спечели петия кръг от сезона на писта Дракон край Пловдив.
– Какви са най-големите формати по картинг и рали, в които си участвал?
– Когато бях на 13 години, участвах в Световен формат на шампионите по картинг от всяка държава. Бяхме общо 60 пилоти, като трите състезания се проведоха в Португалия, Франция и Бахрейн. За голямо мое съжаление, не можах да участвам в последното в Бахрейн, понеже си счупих ръката две седмици преди състезанието. След това участвах на Световното първенство по картинг в САЩ. Квотата за нашата страна беше дадена на мен, понеже бях станал шампион на България. В Америка бяхме общо 72 пилоти, шампиони на съответните държави. Там наистина натрупах голям опит.
– Ти единственият българин ли си с тези постижения в дисциплините към момента?
– Всъщност е имало доста по-добри българи преди мен. Но, за съжаление, в България картинг спортът умира. И в този смисъл мисля, че участието ми като цяло е едно голямо постижение за България, защото през последните 3-4 години не се бе случвало.
– Кой те запали по този спорт?
– Аз от малък обичам колите. Още като дете знаех всички марки на автомобилите. Веднъж тате се върна от Германия и ми донесе истински карт с идеята да си го карам само за удоволствие. После един приятел на баща ми, Христо, който е бъги състезател, видя как карам, видя времената ми и каза на тати почти на шега: „Давай го при нас за автомобилен състезател!“. Отначало не го приехме на сериозно и само въртях на пистата за удоволствие, но чичо Христо настоя и така се започна.
– Къде тренираш, на картинг пистата в Хасково ли?
– В началото да. Близо месец по цял ден въртях на нашата писта. Впоследствие започнах да тренирам и по други писти, като тази в Кюстендил. Били сме също в Серес, Румъния, Турция.
– Тази ангажираност откъм тренировки, състезания не ти ли пречи на училището?
– Наистина е много трудно, защото се прибирам в Хасково в неделя вечерта. В понеделник обикновено не ходя на училище, защото съм много изморен. Отделно от това за поредно участие или тренировка тръгваме още в петък и така пропускам още един учебен ден. Но все някак успявам да наваксам. Засега съм пълен отличник.
– Подкрепят ли те приятелите ти в твоето хоби, как реагират на постиженията ти?
– Ами да, радват се, подкрепят ме, винаги ме питат как е протекло състезанието и ме поздравяват. Защото картингът и автомобилите са високоскростни дисциплини, има адреналин, което е много добре. Картингът в момента няма почти никаква публика, нито медийно отразяване, което е много жалко. Ако се съберат 50 човека публика, ще е направо събитие. В Хасково се проведе едно състезание по картинг, но това не бе отразено по никакъв начин, дори един билборд нямаше. За това е отговорна Българската федерация по картинг, която е в много лошо финансово състояние. В същото време когато има дрифт, целият град е в обяви и плакати. Но напоследък виждам, че на ралитата се събират много зрители, които се радват максимално.
– Миналия сезон ти стана шампион на писта „Дракон“ в с. Калояново край Пловдив. Спечели в една много оспорвана битка с временния водач. Разкажи ни повече за този драматичен двубой.
– Като цяло това бе първата писта от проекта на Hyundai Racing Trophy. Очаквах да постигна по-добри резултати, защото ралито на писта много се доближава до картинга. На квалификацията бях втори, само една десета от първия. Това не ме притесняваше, понеже много пъти съм стартирал от по-задна позиция и с изпреварване съм ставал първи. Трябваше да бъда спокоен. На старта останах трети. Това също не ме обезпокои. Просто се съсредоточих максимално. Още във втората обиколка станах втори и няколко обиколки по-късно изпреварих първия и накрая станах водачът.
-Какво си помисли, когато пръв пресече финалната линия?
– В началото се радвах много. Но с годините започнах да свиквам с победите. Бях щастлив, разбира се, но бих се радвал повече, ако стана първи на някое рали примерно, докато на „Дракон“ шампионатът е пистов.
– Имаш ли фенки, Симеоне, популярен ли си сред нежния пол?
– Не знам, фенки нямам (смее се).
– Интересен факт е, че ти не провеждаш тренировки с рали автомобила, който се вади от гаража непосредствено преди самото състезание. Трудно ли е да се състезаваш по този начин?
– Да, така е. Ралито обикновено се провежда по планински пътища, с много завои. Един или два дни преди състезанието се прави опознавателна обиколка. Спазваш всички правила за движение по пътищата, нямаш право да превишаваш скоростта и трябва да караш с внимание, тъй като отсреща винаги има автомобил. И опознаването става, за да може да си опишеш завоите и да видиш с каква трудност са те и да знаеш на самото състезание с каква скорост да ги вземеш, какъв е завоят. Навигаторът ми е Добрин от Шумен и е на 30 години. Той е много важен, понеже ми чете завоите, диктува темпото, като при бърз завой трябва да казва информацията по-бързо, когато са по-бавни ми, казва това с по-висок тон. Самото състезание е от два до три дни. Отсечката се затваря половин час преди старта, минават коли на организаторите и предупреждават публиката, че ралито започва. Общо взето е много важно да направя точна записка на завоите.
– Каква е най-високата скорост, която си вдигал на състезание?
– На картинга съм вдигал 130 км/час. А сега с колата стигнах до 170 км/час по прав участък. На завоите карах със 120-130 км/час.
– Кажи ми майка ти как се отнася към твоето скоростно хоби?
– В началото беше много притеснена, дори не идваше на състезанията, защото я беше страх да ме гледа. Доста мъмреше баща ми, че ми е купил карт. Но с времето почна да свиква.
– Кога е следващото ти състезание?
– Сега в събота и неделя, когато се провежда последният кръг от шампионата на Hyundai в Панагюрище, като се кара в посока Средна гора. Там ще се определи вече шампионът, както вторият и третият призьор. Два от етапите са между Копривщица и Стрелча. Те са много бързи и хлъзгави етапи, ще трябва много да внимавам там, понеже може да има заледявания по пътя. Нямам шанс да се боря за шампионска титла тук, защото пропуснах първите два кръга от състезанието. Догодина обаче колите ще са на първи план за мен.
– Мони, на тази крехка възраст ти си вече изявен състезател и шампион в автомобилния спорт. Може ли да се надяваме, че Хасково и България един ден ще имат състезател на Формула 1 в твое лице?
– Като цяло това е пътят към Формула 1. Но в България нямаме никакви шампионати с формули и трябва да се кара в чужбина, а там наистина е много скъпо, няма как да стане. Затова тази година Hyundai организира проект за млади пилоти, който се нарича Hyundai Racing Trophy, тук решаващи са шофьорските качества и нищо друго. Всички караме с абсолютно еднакви автомобили. Качваме се на колите на самото състезание, иначе нямаме никакъв достъп до тях. Това значи, че няма как единият да е по-бърз, другият да е по-бавен, напълно равнопоставени сме. Колите са 100 коня, не са много бързи. Единственото, което е направено, е по-добро окачване и роубар за сигурност. Всяка година целта е колите да се подобряват и да стават по-мощни, като тенденцията е да стигнем до европейско ниво. За Формула 1 няма как, защото там наистина трябват много средства, необходими са милиони. Дори не ти трябва да си бил добър състезател. Просто трябва да внесеш парите и ще направят тестове. Ако си добър, ще те вземат. Това за България е много скъпо. Още повече ние нямаме такава възможност. А толкова големи спонсори едва ли ще се намерят в нашата страна.
– Как си прекарваш свободното време?
– Като повечето момчета излизам с приятели, понякога ходим на дискотека или се събираме в дома на някого от момчетата и се забавляваме.
– Какви са твоите амбиции за в бъдеще? Къде искаш да се реализираш и като какъв?
– За автомобилизма трябват много средства и тази година започваме да търсим спонсори. Ще продължа, докато мога и имам време. Това никога няма да ми омръзне. Винаги ще си е част от мен. Но мисля, че в по-далечно бъдеще мога да започна да се занимавам с двигатели, самолети, тъй като това е доста добре платена работа. А и имам доста голяма база от данни за двигателите. При това ми е интересно.
