Ролята на механика е една от най-важните в картинг спорта. Той трябва да подготви машината по възможно най-добри начин, за да може след това пилотът да постигне желания резултат. У нас един от най-добрите механици е Станислав Каваримов. Бивш пилот, от Стара Загора, който натрупа много международен опит през последните години, и който прилага успешно у нас. Водените от него пилоти са сред най-добрите. Затова той е и много търсен и почти няма свободно време. За предизвикателствата в картинга, работата с пилотите и това колко всъщност трудна е неговата задача, Стан, както го наричат, разказва в интервю за karting.bg
Какви са задачите на механика в картинг спорта като цяло?
– По принцип задачите на механика са само да отговаря за това машината да е подготвена максимално точно и добре технически. Има обаче и друг тип механици, които правят много повече неща. Така е и при мен. Моята задача е много по-сложна. Аз трябва да наблюдавам пилота, да видя къде прави грешки и къде другите се справят по-добре от него и това, което той прави по-добре от тях. И реално да развия и завия болтчетата е най-малкото, което правя. Гледам данните от телеметрията, за да сравня от една настройка към друга как се променят нещата.
Следим и как се представя пилотът и дали може да изкара например 10 сесии за деня или не. Понякога пропускаме тренировки. И това го правим съвсем умишлено. Аз искам моят пилот да бъде в кондиция за квалификацията и състезанието. Няма никакво значение на коя позиция си в свободните тренировки.
У нас като цяло мога да кажа, че ролята на механика е много сериозна, защото нямаше толкова развити отбори и инженери. Той трябва да свърши половината от работата. Другите 50% трябва да дойдат от пилота. В Италия например механик означава само да завива болтовете и да ги развива. И реално прави това, което му кажат инженера на отбора или шефа.
Често те виждаме да даваш знаци на пилотите по време на сесия или състезание? Защо го правиш?
– Искам да дам информация на пилота ми, която той сам не може да разбере. С моите пилоти имаме уговорка да не вземат решения сами, а заедно. Те още са сравнително малки и ако сами вземат решенията, те обикновено са емоционални. А това е грешно. И те ми имат доверие, че това, което аз им показвам, е правилното.
От моята позиция аз мога да видя цялата ситуация на пистата. Засичам постоянно дали пилотът зад моя е по-бърз или по-бавен. Ако има вероятност гумите да прегреят или ако той дърпа пред следващия, аз му казвам да намали малко темпото. За мен неговата задача е много лесна – да е фокусиран, да не прави грешки и да изпълнява това, което му казвам.
Понякога е много лесно. Твоят пилот повежда, дърпа напред и състезанието приключва. Но в повечето случаи не се получава така. Стават драми, сбутвания. Както беше с Алекс Дешков в Гърция. След това обаче тренирахме и резултатите бяха на лице в Кюстендил.
С колко пилоти работиш в момента?
– Общо всички (в България и в чужбина) са над 10. Сред тях е едно дете от кралското семейство в Дубай. В Италия тази година съм работил с 5-6 пилота. В Канада със сина на Алекс Вурц, който е бивш пилот от F1. У нас тази година работя с Люси Савов, Дешков, който е мой пилот (на снимката горе), Краси Лазаров, а понякога помагам и на Дани Арсов.
Доста си ангажиран през цялата година и пътуваш много. Това те уморява и усложнява задачата ти допълнително предполагам?
– Да. След средата на годината започнах сериозно да чувствам, че имам нужда от няколко дни почивка. Имах и проблеми с кръста, който много се товари при моята работа.
Стан с Никола Цолов след победа в Гърция през 2017 г.
Кои от пилотите, с които си работил, би отличил?
С Никола Цолов сме постигнали най-забележителни резултати. Двамата сме много добър екип като цяло. Той ме приема повече като брат, отколкото като механик. Също Кристиян Христов, който започна да кара много късно картинг. И за малкото време постигнахме доста добри резултати. Спечелихме шампионската титла в Ротакс Джуниър. Навън също съм работил с много добри деца, като Каспър Шурек. От сегашните ми пилоти Алекс Дешков има доста голям талант и има възможности да постигне много неща.
Според теб нашите пилоти добри ли са като цяло?
– Според мен имаме доста добри и талантливи деца. Само че 2 писти у нас, без конкуренция и без сериозен шампионат те няма как да се развият. Иначе резултатите са показателни. Отиват в Румъния или Гърция, и бият.
С Кристиян Христов през 2016 г.
Наскоро имаше уикенд с Макларън на Хокенхайм. В какво се състои работата ти за екипа, базиран в Уокинг?
– Там също съм механик. Това е частен шампионат за богати, като пилотите (предимно аматьори, но има и професионални) карат само с автомобили Макларън 720 GT4. Много са малко хората в България, които имат възможността да се докоснат до такъв тип коли. Участват около 15-16 коли. Състезанията са затворени и там няма публика. Но за мен това няма никакво значение. Важно е да си свърша работата.
Доколко ти помага в работата това, че преди си бил пилот в картинга?
– Наистина доста ми помага. По-лесно разбираш къде са проблемите при дадена машина, ако има например пързаляне и недозавиване. От личния опит, който имаш, знаеш какво можеш да промениш. Бих казал, че всеки механик трябва да има някакъв опит като състезател, за да е добър в работата си.
Аз самият една година карах Rotax в България и след това 1 година в Англия KZ. За мен това бе напълно достатъчно, за да придобия нужния опит за механик. Но двете позиции са много различни. Като механик на мен ми плащат. А като пилот аз трябва да давам всичките си средства, за да карам. Няма как да се сравняват. Не мога да кажа дали съм щял да бъда по-добър като пилот, защото не съм имал много средства и съм карал малко. В Rotax имах 2 втори места. Като цяло не мисля, че съм се представял зле.
Станислав като пилот през 2013 г.
Забелязваме, че си емоционален. И когато твой пилот не се представи добре по една или друга причина се ядосваш много. Защо се получава така?
– Когато вършиш работата си от сърце и си вложил много усилия, е нормално след това да си емоционален и да те е яд, ако нещата не са се получили. Ако не си емоционален, според мен значи, че просто не ти пука. Има хора, които не го показват. Но отвътре им е съвсем различно. А аз го показвам съвсем явно. Досега с мой пилот съм нямал технически проблем, от който той да е отпаднал.
Как виждаш бъдещето си?
– Определено ще продължа да се занимавам с моторен спорт. Той е като наркотик. Имаш разбира се нужда от почивка. Но след седмица или месец почивка желанието да се върнеш на пистата е доста голямо. Не мисля, че се отказвам. Хората ме търсят, като мисля, че резултатите, които съм постигнал с моите пилоти, са достатъчно показателни. Според мен е въпрос на желание.
Бих посъветвал всички млади момчета, които искат да се занимават с автомобилен спорт, да не се отказват, ако не успеят да станат пилоти. Не е задължително да са такива. Те могат да станат много добри механици.
