Мартин Стоянов е един от най-добрите ни млади таланти в картинга в последно време. Българският пилот направи много силни състезания в Швейцария миналата година, като спечели и най-престижното състезание на страната – 12 часа на Рогвил. Стоянов се развива отлично и когато състезанията бъдат подновени, той ще продължи да показва какво може по пистите. За неговите успехи голяма заслуга има неговият треньор и баща – Мирослав Петков. Вчера Марти стана на 11 години, а днес ще ви разкажем неговата история в автомобилния спорт на Мирослав, която е дълга, интересна и поучителна, и всъщност далеч не е приключила!
Петков е роден през 1974 г. във Враца. Когато е на 10 години, той се качва на картинг за първи път. Състезава се цели 8 години за родния Вратица. В този период кара в класовете “П” (50 куб. Симсон двигател), “Ю” (90 куб), като се ползват преработени МЗ мотори. Накрая кара в клас “С” също с МЗ. Почти винаги той ползва шуменска рамка, което не е била никак конкурентна в онези времена. Постига победи в зоналните състезания. В републиканския шампионат най-доброто му класиране е 9-о място през 1987 г. в клас П в конкуренцията на над 30 пилоти.
„Автомобилният спорт е моят живот, разказва Петков. – Още откакто построиха картинг пистата във Враца в края на 70-те години на миналия век, не съм искал да се занимавам с нещо друго. Това бе мечта, която в по-голяма или по-малка степен се осъществи. Но мисля, че по-важното е да преследваш мечтите си, а не дали ги достигаш.”
С автомобили той започва да се състезава през 1995 г. На следващия сезон печели купата за най-добър млад пилот в шампионата на Затворен маршрут, където кара с Лада.
Голямата му мечта обаче е да се състезава с формула. И тя става реалност през 2000 г. Тогава той прави тестове на пистата Панонияринг в Унгария. Колата, която кара, е Tatuus RC96 Формула Рено с 185 к.с. с 5 скорости за австрийски отбор Aquila Automotive.
В първите обиколки гумите са студени и това не дава увереност на Петков, но със загряването им колата става чудесна. За това помага и аеродинамичното притискане. В този ден за пръв път Миро има възможност да работи и с телеметрия.
В следващите години Петков спорадично кара в състезания от Формула Рено. През 2001 г. печели и победа на пистата Нюрбургринг в отворения шампионат Формула Евро с мотори до 2.0 литра, която той цени много.
В онези години Миро няма никакви средства. Пътува до пистите с влак и спи в камиона на отбора си. Поставен е под голямо вътрешно напрежение. Петков обаче открива, че именно при такива условия се справя най-добре! Постиженията му са забележителни и с оглед на това, че в България нямаме големи традиции в състезанията с формули. А това се дължи на липсата на истински писти, на които нашите иначе много талантливи пилоти да се подготвят. Освен това надпреварите с формули са доста скъпи. Един сезон може да излезе няколко стотин хиляди евро.
Петков е наясно, че автомобилният спорт е скъп и изисква жертви. Но не така стоят нещата в началото на състезателната му кариера. „Едно време бях наивен и си мислех, че с резултатите идват и спонсорите, спомня си той. – Но по-късно разбрах, че това далеч не е точно така. Видях, че в много от отборите пилотите работят и като механици, за да финансират участията си.”
За да финансира състезанията си, българският пилот започва да прави именно това – да се грижи за подготовката на състезателните коли на други пилоти. Първо във Франция, после в Белгия, и последните 14 години в Швейцария. Автомобили, подготвени от него, печелят състезания и дори шампионати в GP3, Формула 3, Формула 4, Световните серии Рено, Формула Мастер, Формула Рено 2.0.
Петко придобива славата на много добър препаратор. От 2008 г. започва работа в Йенцер Моторспорт. Там работи по много програми – Формула Рено 2.0, Формула Мастер (където спечели шампионата през 2009 с Фабио Лаймер). От 2010 започва да работи в GP3 и Формула Абарт после и в F4, като екипът му има много клиентски коли. Една от най интересните програми, по които работи е за планински състезания. Там има свободата да прави много експерименти.
През 2009 година с кола от Формула Мастер с мотор 2.0 литра печели шампионата на Швейцария на планинско в генералното класиране побеждавайки 3.0 литровите коли. Работи и подготвя машините на пилоти като Матео Тушер, победил във Формула Абарт пилоти като Антонио Джовинаци (сега пилот във Формула 1), Лукас Ауер (племенник на Герхард Бергер), и станал новак на годината във Формула 2 за 2012 г. Между 2008 и 2016 прави по 25 състезателни уикенда на година и 60 дни тестове, като намира време и да се състезава.
На пистата продължава да има победи. У нас последния му успех е титлата в пистовия шампионат през 2013 г. в клас А6. Продължава да се състезавам до 2018 , като кара различни категории – формули, прототипи, туристически коли, дори НАСКАР.
В началото на 2016 Петков решава да напусне Йенцер, защото е дошло време Мартин да започне училище и цялото семейство иска да се премести в Швейцария. Така Миро желае да отделя повече време на семейството. През същата година работи като фрийленсър за Моторпарк във Формула 3. От септември 2016 започва работа в Емил Фрей Рейсинг. През 2017 той участва в много състезания като пилот с много различни прототипи и формули в шампионата Карбония Къп.
„Семейството ми беше винаги с мен и беше много щастлив период за нас, споделя Миро. – През 2018 се концентрирах да карам само с формула в Карбония Къп , но това е и годината в която Марти започна да се състезава сериозно . И в началото на 2019 реших, че е време за мен отново да направя пауза от карането, за да имам шанса да му дам възможност той да се подготвя добре и да има повече състезания.”
За жалост сега Марти също трябва да направи пауза заради коронавируса COVID-19. Но когато всичко отмине, едно е сигурно – Стоянов, ще бъде отново на пистата по-силен и амбициран под ръководството на баща си, който ще го води напред и нагоре, продължавайки да следва мечтите си.
