Има хора, за които казват, че думите са излишни. Има, още има хора, за които парите и славата не са най-важни на този свят. Има хора, които са готови да дадат сърцето си за каузата, която обичат. ХОРА, с главни букви. Хора, като Найден Петров, който наскоро си отиде от този свят.
„Всички, които ми се обадиха по телефона да ми изкажат съболезнования за Найден, плачеха“, сподели в разговора ни неговият братовчед Йордан Савов. А това казва повече от всичко.
Датата 1 ноември ще остане черна за българския картинг спорт. На нея дойде тежката новина, че Найден вече не е между нас. Точно на 50 години той остави ярка следа в любимия ни спорт и заслужава нашето внимание.
Найден с Люсиян и Йордан Савови на награждаване през 2017 г.
Найден е роден на 14 юли 1971 г. в София. Завършва спортното училище Васил Левски с профил гребане, а след това Стопанската академия в Свищов. Участвал е в много национални и международни състезания в този спорт. Интересът му към моторните спортове идва от баща му – Лазар Петров, който е механик на популярния състезател Илиян Топлодолски. Както вече споменахме, той е братовчед на Йордан Савов, баща и механик на тазгодишния шампион в клас Rotax Senior Люсиян Савов.
През 2011 г. като много малък Люси отива със семейството на Нощта на скоковете (Night of the jumps) в Арена Армеец, където има реклама на академията за картинг пилоти. Проявява интерес и се записва в академията и минава тестове на закрита писта. Лично Владимир Илиев, който е близък приятел на семейството, идва да гледа Савов и да си каже мнението дали според него Люси може да стане добър пилот. Дава положителен отговор, след което Савов-младши започва пътя си в картинг спорта.
Данчо Савов и Найден работят по картинга на Люси
Именно покрай неговото участие и Найден се увлича по картинга. Започва да идва със семейството по състезанията и помага навсякъде с каквото може. Той става като член на отбора и основна движеща сила. Найден гледа другите как карат, техните траектории, грешки. Държи да се изпробват възможно най-много настройки и има основна заслуга за израстването на Люси в последните години, най-вече ще се отнася до дисциплината, отношението към спорта и тренировките. Което се увенча с титла тази година и убедителна победа в състезанието в Букурещ, където бе над всички наши и местни пилоти.
Найден имаше участие в популярната фирма Yellow Taxi и помагаше финансово на екипа на Савов. Раздаваше се много. Гореше в този спорт, не обичаше да влиза под светлините на прожектора, не обичаше да го снимат. Беше скромен човек. Незаменим за екипа.
„Рано е да кажем какви ще са промените в отбора ни, но винаги ще караме за него, обяснява Данчо Савов. – Ще се стараем неговото име да го има по екипировката. Държахме последната година той да изкарва картинга на грида. Загубихме един , непрежалим, незаменим човек, както за отбора, така и като личност, който вършеше всичко за спорта с много страст и много голямо желание и 100%-ова отдаденост. Лична загуба и загуба за спорта.”
Станислав Каваримов, Вангелия Васева, Данчо Савов, Люси Савов и Найден след поредния успех
Другите за него:
Станислав Каваримов:
„Беше ЧОВЕК с много главни букви никога не парадираше какво и колко има. Със сигурност един от най-отдадените и запалени хора по нашия спорт. Никога не се отказа, никога не ни предаде. Това е огромна загуба за всички нас, които бяха близки с него. Сигурен съм, че той ще ни гледа отгоре и ще ни помага и от там. Искрени съболезнования на цялото му семейство и всички близки.“
Люсиян Савов:
„Найден ми беше като втори баща. Без него ще ми бъде доста трудно да продължа, защото той ми беше не просто опора, а каменна стена. Човек, готов да помогне на всеки, дори и да не го познава. Малко са хората, като него и за това не само ние, но и много други хора скърбят за него. Много съм му благодарен за цялата подкрепа, за всички съвети и усилия, които положи, за да съм пилотът, който съм днес. Научи ме да бъда борбен, постоянен и да не се отказвам. Начко, оставаш завинаги в сърцето ми!“
Вангелия Васева:
„Един невероятен човек с главно Ч и приятел готов да помогне винаги на всички. Ще ни липсва винаги. Човек с ГОЛЯМО СЪРЦЕ. За нас никога няма да бъде същото като отидем на пистата, той беше част от нас….“
