
Форматът за провеждане на картинг състезанията от шампионата в България се състои от два съсътезателни манша в неделния ден. В предходният съботен ден се провеждат, квалификация и два хийта, които представляват две по-кратки състезания.
Случва се по време или между тези надпревари климатичните условия динамично да се променят. Може за едното състезание времето да е било слънчево и топло, но за следващо да завали дъжд, при което обстановката на пистата драстично се променя. Може да се случи и обратното. Както вали дъжд, изведнъж да спре, да изгрее слънце и асфалта бързо да изсъхне. Това са моментите, които разбира се подлагат на изпитание всички състезатели и механици.
Първо:
Решенията трябва да се взимат много бързо, защото времето между двете състезания е кратко, а работата е много.
Второ:
Важно е, но също така е и много трудно да се предвиди дали няма да настъпи последващ обрат в климатичните условия. Например нещо, което често се случва: Вали дъжд и съответно всички правят необходимите настроѝки за мокра писта и когато дойде време за състезанието, дъждът спира и пистата бързо изсъхва.
Трето:
Не трябва да се забравя, че по време на самото състезание също може да настъпят резки изменения в климатичните условия, но тогава вече механиците не могат да направят нищо, защото влизането в бокса с цел извършване на каквито и да било промени по картинга не е разрешено. В случаѝ на силно влошаване на климатичната обстановка, състезанието може да бъде спряно по решение на рейс директора.
Четвърто:
Настройките на картинга са различни в зависимост от това дали пистата е влажна, мокра или екстремно мокра.
Пето:
Появата на дъжд понякога може да предизвика бързо спадане на температурите, както на въздуха така и на пистата, което също оказва влиание по отношение на настройките.
Когато се поставят един до друг два картинга с настроики за суха и мокра писта, първото нещо, което се вижда е разликата в гумите. Гумите за дъжд или така, наречените “мокри гуми“ се различават от тези за сухо или “сликовете“ по това, че те имат канали. Тези канали служат за отвеждане на водата, която се намира между тях и пистата. Това им позволява да стъпват по-добре върху асфалта, а не върху водата. По този начин се избягва така нареченият аква планинг.
Гумите за дъжд се различават и по своя размер, което налага използването на различни джанти. Това се прави отново за да не се получава аква планинг. Също така трябва да се знае, че за да имат по-добро сцепление, мокрите гуми се изработват от много по-меки каучукови смеси. От това следва, че те загряват много по-бързо, но в същото време и се охлаждат по-бързо от водата, което е добре за тях, защото те не издържат на високите температури, на които са подложени сликовете.
Само смяната на гумите обаче не е достатъчно, за да може картингът да бъде стабилен на мократа писта. Необходимо е да се направят още редица промени, които външно не са така видими, но не са и по-малко важни.
Следващата стъпка, която трябва да се предприеме е цялото шаси да се вдигне в горно положение. Високият център на тежестта помага то да бъде по-устоичиво на мокро.
Картингът е много лек в предната си част, което на мокра писта го прави много труден за управление. Получава се така нареченото силно недозавиване. Това означава че, когато воланът и предните колела са завити по посока на завоя, картингът не завива, а продължава да се движи направо. За да не се получава това, задължително трябва предната ос да се разшири. Също така предните гуми трябва да са изправени вертикално (неутрален кембър), за разлика от настроѝките за суха писта, където се изисква предимно негативен кембър. Това се прави от ново с цел по-лесното отвеждане на водата през каналите на гумите.
Съосието на предните гуми също трябва да бъде отворено повече в предната им част, за да захапват пистата по-добре. За да бъде картингът балансиран изцяло, трябва да се постигне правилното съотношение в сцеплението между предната и задната ос. За тази цел може да се наложи растоянието между задните колела да се събере, въпреки че мокрите гуми са по-тесни.
Разбира се може да се правят още много промени в настоѝките на картинга по отношение на кастър на предните колела, хода на волана, дължината на главините, твърдоста на задната ос и спирачните накладки, предавателното отношение между зъбните колела, настроиките на карбуратора и така нататък. Всички тези промени, както и степента на тяхната промяна зависят не само от конкретните условия на пистата, но и от стила на управление на самия пилот.
Пилотите също така трябва да знаят, че траекториите на движение по суха и по мокра писта са съвсем различни. За да придобият тези умения, те трябва да тренират в такива условия. Ето защо за да се постигнат високи резултати е необходимо да се провеждат много тестове и тренировки. Резултатите от тях трябва прецизно да се измерват и внимателно да се анализират. Също така, много е важна и комуникацията между пилот и механик.
Никъде няма написани готови правила, които ако се следват ще доведат до съответният успех! Всеки отбор трябва така да се сработи, че сам да намери своя правилен път към победата. Копирането на настроѝки от катринг на друг пилот или приемането на съвети от механик на конкурентен отбор не са за препоръчване при мокра писта. Както стана ясно, за да може един картинг да премине от суха на мокра писта, е необходима ПЪЛНА ПРОМЯНА!
Материалът е публикуван със съдействието на Любомир Маринков и Mach1 Karting School, а снимките са на фотографа Йордан Йочев